МЕТОДЪТ НА СВЕТОТО ПРИЧАСТЯВАНЕ И ИЗКУШЕНИЕТО НА МАЛОВЕРИЕТО.

Интервю на отец Питър Хиърс с проф. Димитриос Целенгидис

Днес на подкаста на "Православният Етос", професорът по догматическо богословие Димитриос Целенгидис за промяната на метода на светото причастяване и изкушението на маловерието.

(Отец Питър Хиърс) :

   Много Ви благодарим, че се присъединихте към нас още веднъж, за да можем да поговорим върху онези спорни въпроси, които вълнуват Църквата по целия свят. Мнозина са вярващите, които търсят отговори на въпросите си от светоотеческата традиция. Понастоящем има много въпроси и мога да кажа, че вярващите, особено онези от чужбина, горят от желание да разберат какво се случва сега в църквите от православна гледна точка; как да го рабират, как да се борят с него. Тези дни се разпространява един текст зад граница, който поддържа гледната точка, че трябва да променим начина на преподаване на светото причастие, понеже не можем да бъдем сигурни, че не се предава някаква болест чрез "λαβιδα" /лавида/, лъжичката. Епархиите на Вселенската Патриаршия в чужбина вече започнаха да преподават светото причастие, използвайки много "λαβιδες" или лъжички. Можем да кажем, че вярващите са обезпокоени. Какво е това ? Как да го разбираме ? Защо го правят ? Логично ли е ? Съответства ли на Свещеното Предание ? Тези са някои от въпросите, които получих.

(Проф. Димитриос Целенгидис) : Много добре ! За начало, отец Петър, бих искал да приветствам това безпокойство на църковната аудитория по света, понеже е едно добро безпокойство, а доброто безпокойство винаги води до нещо добро. Би било печално, ако нямаше никакво безпокойство. С други думи, ако имаше безразличие от страна на вярващите. И така, ние имаме възможността, ако някой има да допринесе нещо позитивно от опита на Църквата, да може да го направи сега. По този начин могат да бъдат дадени незабавни отговори. Като алтернатива този материал може да бъде използван в далечно бъдеще като институционален израз на нашата Църква, тоест Събор. Така че, ако нещо липсва от учението на Църквата, светоотеческият отговор да може да бъде установен. Това не означава, че Църквата не може да направи това без нас. Не можем да кажем подобно нещо. Това, което имаме да кажем може просто да помогне за момента поне, докато всичко тръгне в правилната посока. Позволете ми сега да отговоря на конкретния въпрос, който засяга не само американския континент, но също така вече е станал предмет на безпокойство за много поместни църкви. Към дадения момент такъв въпрос все още не е повдиган в Гърция, макар че идеята за алтернативно решение да гравитира.

Институционално Гръцката църква постави този въпрос извън всякакво обсъждане за момента. Ето защо, аз ще отговоря, доколкото моите богословски познания ми позволяват, на въпроса Ви следното : начинът, по който Църквата трябва да действа се определя почти подробно от свещените канони и особено от онези, които са били законодателствани от Вселенските събори. Каквото не се съдържа в Свещеното Писание и в свещените канони, то съставлява живота на Църквата в Светия Дух. С други думи, Църквата се ръководи от Светия Дух. Както Христос обеща, "Духът на истината, Който изхожда от Отца" ще упъти Църквата, през Петдесетницата, на всяка истина ( ср. Йоан 15,26 или 16,13). Това ни дава чувство за безопасност през вековете, тъй като знаем, че щом Христос присъства, то и Неговият Дух на истината също ще присъства с нас. В резултат на това, нищо не заплашва Църквата да бъде отклонена от истината. Тези, които са в опасност са онези от вярващите, които се характеризират с един вид небрежност и невежество. Тези двете се дължат на факта, че връзката в тайнственото Тяло на Христос не е преживяна екзистенциално. С други думи, Царството Божие не е действено в тези вярващи. Тяхната лична Петдесетница, която е настъпила, когато са получили светото миропомазване е деактивирана. Като имаме тези неща предвид, можем със сигурност да кажем следното : каноните на Църквата определят какво не може да се прави относно тайнството на светата евхаристия. Има, например, недвусмислен канон, 28 - ми от Шестия Вселенски събор, който утвърждава съответния апостолски канон. Този канон постановява, че светото причастие не може да бъде преподавано с помощта на друг предмет, например с помощта на сухо грозде (стафиди), което е споменато в този конкретен случай. Когато имало хора за причастие извън църквата, било по причина, че боледували или друга, на които причастието не могло да бъде преподадено от светия Потир, този канон определя, че то трябва да бъде преподадено по един свещен и благоговеен начин и формулира, че употребата на стафиди е недопустима. 

В историята на нашата Църква има разнообразие. Първите християни, за илюстрация, ядяли Тялото Христово в ръцете си, също както свещениците в олтаря, и всички пиели Кръвта от обща Чаша. По - късно това се променя по напълно обясними причини.

Ето защо ние говорим за живота на Църквата в Светия Дух. Тоест когато Църквата се разраснала, когато вярващите й в енорията станали, така да се каже "неуправляеми", когато хората станали многобройни и преминавали от град в град и идвали, за да участват в Тайнството, безопасното преподаване на светите дарове станало проблемно за свещеника. Мисля, че именно затова използването на лъжичката тогава било установено така, че всеки човек да може да приеме Тялото и Кръвта Христови направо в устата си при пълна безопасност.

Има също така съответващи канони, които утвърждават, че този метод трябва да бъде съхранен. В своите коментари различните канонисти подчертават опасността от вземането на Хляба, който е осветеното Тяло на Христос в своите собствени ръце, като отчитат, че говорим за друг период от време в историята на Църквата. Те споменават, че много хора могат да изпуснат осветения Хляб по своята небрежност или да го задържат за други цели. Църквата винаги е имала пастирска грижа за прецизната охрана на светото причастие. В сегашната ситуация, за която говорим и относно която възникна проблем, ние трябва да посочим две основни неща. Първо, ние трябва да вярваме, извън всякакво съмнение, че това са наистина Тялото и Кръвта Христови, към които ние се приближаваме със "страх Божий, вяра и любов ", тоест с копнеж по съединение с Христос и за предаване на опрощаване, за потвърждение на опрощаването на нашите грехове, което ние вече сме получили от тайнството на покаянието и изповедта, и за предаване на вечен живот.

Ето тази е целта, не само да бъдем опростени, но да станем "ново творение", да вземем участие във вечния живот на Триединния Бог. Следователно това дори не е за обсъждане и не бива да се обсъжда.

Способът, по който светото причастие се преподава се намира за опасен в тази специфична ситуация, поради кризата на здравето, която е причинена от така наречения "коронавирус". От една страна не можем да използваме метод, който може да съхрани или даже да поддържа липсата на вяра в някои от вярващите, които подозират, че лъжичката, с която друг се причастява, вероятно болен, може да им предаде болестта. Това е признак на неверие. Такъв човек, очевидно, не знае към какво се причастява. Той се причастява със самото Тяло и Кръв, победило смъртта, победило дявола, победило греха и така се явява носител на Живота. Следователно каквито и да било микроби и да има там, нямат никаква сила да остават едновременно с това Тяло, което е Тялото на Бога и което изгаря всичко, което не е Бог. Следователно аз мисля, че такава мисъл за предполагаема защита на тези вярващи е от дявола, подхранване на това неверие и всеки опит да се приложи така наречената "икономия" за тази липса на вяра завършва с фалшива "икономия", а не с истинската "икономия", която е спасителна.

И така, ние се основаваме на свидетелството на Църквата през вековете, която свидетелства това, което споменахме,

и което никога не е подлагано на съмнение. Ето защо трябва да сме внимателни в приемането на такива методи на защита. Въпросът тук, който в някаква степен остана неизяснен е такъв : "Дали правим това, за да защитим Тялото Христово или за да защитим вярващите от Тялото Христово ? " И едното, и другото са несъобразни. Христос е Този, Който ни защитава, а не ние Него. Няма начин да бъдем в опасност от Христос, понеже Този, Когото приемаме е самият Живот.

Наистина мисля, че това изкушение, това изпитание в наше време, не е случайност в Божието домостроителство. Всяко изкушение, през което ние преминаваме оставя в нас по мъничко опит "πειρα" /пира/, ето защо на гръцки се нарича изкушение "πειρασμος"/пиразмос/. В резултат на позицията, която нашето разположение приема пред лицето на това изкушение, независимо дали е позитивна или негативна позиция, ние придобиваме един вид опит. А опитът на Църквата по тази тема е този, за който говорихме по-рано.

По такъв начин, ако през време на това изпитание, на това изкушение, ние паднем в него, ние по същество отпадаме от Църквата. Защо ? Защото свещеникът, който стои на мястото и в образа на Христос призовава вярващите да пристъпят със "страх Божий". Някой може да няма страх Божий или вяра, което означава непоколебима вяра, без и най - малка следа от липса на вяра. За такъв малката вяра означава потъване. Да си спомним за апостол Петър. Той ходел по вълните от вяра, но когато взел да има мисли на маловерие, той започнал да потъва и това е ясно. Ето защо Христос му казал "маловерецо, защо се усъмни ?" (Мт. 14,31). Тъй като потъвал, той търси с вяра спасението си от Христос и бил спасен. Ето защо, тази част от израза "с вяра" не е някакъв технически детайл. Точно така и трябва да пристъпваме : "с любов", за да може нетварната Божествена любов да прелива в нас, за да можем да придобием тази любов, която е любовта на Отца към Сина, Синът към Отца, Синът към учениците Си и към всички членове на Неговото Тяло. Тази е любовта, която Той търси от нас като необходимо условие. Предпоставките за пристъпване към светото причастие по същество са тези три, но преди тези трите трябва да има покаяние и чисотота. Ето защо ни е гарантирано това, в което се вярва и преживява от две хиляди години до днес. Без съмнение, няма никакви научни или други исторически свидетелства, които да потвърждават, че са пострадали свещеници, които са потребявали даровете от онези свети потири, от които са причастявали не само видимо болни хора, но и онези, които са боледували неосъзнато. Няма абсолютно никакви свидетелства! Резултатът от това е, че сме паднали в изкушение. 

Христос ни е разказал за тези изкушения, как Сам Той ги е победил, но е казал и на учениците какво е лекарството. Той е казал : " молете се, за да не паднете в изкушение " (Лк. 22, 46). "Молитва" тук означава да бъдеш отдаден на съсредоточението да вярваш в Него. 

(Отец Питър Хиърс) : И така, не е правилно да се каже, че ние отделяме лъжичката от светото причастие, че лъжичката не участва и че може да бъде източник на болест, както говорят някои. 

(Проф. Целенгидис) :  Това обяснение може да ни доведе до извода, че светият Потир, който е съдът, който съдържа Тялото и Кръвта Христови или дискоса, който носи Тялото, всички тези предмети, според това обяснение също така могат бъдат счетени за подозрителни и подлежащи на почистване преди и след тяхната употреба. "Λαβιδα", лъжичката е друг такъв свещен съд, който служи на приношението на Тялото и Кръвта Христови.

След като Тялото и Кръвта Христови обезсмъртяват нашето собствено "аз", тогава защо да не могат да увековечат свещените съсъди ?! Имам предвид това в смисъл на дезинфекцията от бактериите и т.н., имам предвид защо не трябва да се дезинфекцира и тази зона. 

(Отец Питър Хиърс) : В края на краищата от хиляда години имаме потвърждение за това от опита. 

(Проф. Целенгидис) : Да, точно така. Както казахте, отец Петър, ние имаме опита от употребата на лъжичката "λαβιδα" от почти хиляда години и никакви възражения никога не са се повдигали.

Изменения действително има в Църквата. Както казах, ние сме достигнали до употребата на "λαβιδα", на лъжичката. Но критично погледнато, важният въпрос е не в това какво се прави, а защо се прави ? По никакъв начин това не е станало. Църквата чрез нейните канони или чрез целия й живот повдига всеки здравословен въпрос относно примането на различен начин на преподаване на причастието. Единственият проблем се заключава в това да има сигурност, че светото причастие се преподава по безопасен метод (тоест поради защита на светото причастие от неправилна употреба), а не в смисъла, че светите дарове могат да бъдат засегнати от някаква болест.

(Отец Питър Хиърс) : С други думи, не в този смисъл, че могат да бъдат опасни за вярващите ? 

(Проф. Целенгидис) : Точно така.