МАМА ГАВРИИЛ. ПРАВОСЛАВНА СТРАНИЦА.

Григорий, светило велико На своя род и своя народ, От слава и богатство се отрече Заради бедността на Христа разпнатия, Заради богатство вечно на небето; Ума си към Бога в небето възнесе, Та всички телесни мъки понесе. И всички мъки без мъка претърпя От Божията благодат със сила подкрепян. Отхранен с хляб от Бога изпратен, От злото с Божия промисъл пазен, От слава до принизеност слезе, От принизеност във висота се издигна. Във висота на непреходна слава, Григорий велики и свети, с Иисуса Армения просвети. Дивия глиган, лудия Тиридат, С кръста покръсти,  и в агне превърна. Със слава слави страната Армения, Григорий, чудотвореца свой.

Мария красавица, Красива се родила, Мария Христоверна, На Христа се молила. Помогни ми Господи, На немощната жена, Покажи ми пътя на спасение, На мене нищата. Аз да не греша се трудя С Твоя помощ, Но съблазън на  лице съм За чуждата немощ. Мария на живия Бог С плач се поклони. И в пустинята от хорските очи Се скри. С Бога Мария разговаря, Той й е отплата, Душата й по-светла стана От чисто злато. Годините като преминаха, Тялото повяхна. Ангел слезе, в рая занесе Жената небесна. Между ангелите сега ликува, Като ангел сияе, И за нас на Бога се моли, Святата Мария.

От зла майка добър плод се роди, Свети Вацлав, който на Бога угоди. Злата майка само тялото му даде, А баба му – светлост, вяра и надежда. Славна баба – набожната Людмила, Вацлавовата душа отледала. Като кринът бял израстнал Вацлав, Цял във чистота облечен. Кралят царува, народът се радва. Народът с краля Бога почита. Но врагът човешки нито спи , ни дреме Греховни  клопки на всяка душа подготвя. Болеслав изпрати срещу Вацлав. -          Защо ти трябва ,братко, моята глава? Вацлав рече, но брат му го посече. Но от Бога злосторникът не избяга. А на свети Вацлав душата отиде Пред Бога праведен, вишни. Пред Този  Когото винаги е обичал. С Людмила сега Вацлав се моли, За своя народ във вярата да се крепи, Свети Вацлав като ангел прекрасен!

На Бога се моли свети Калистрат, На Бога се моли и на Бога благодари, В мъките за Христовата вяра, Над Калистрата мъчителя се присмива : Единствен вярваш в Христа разпнатия, Когато от този свят те изпратя, Не ще да има и едничък християнин Насред този град велик.- На Бога се моли свети Калистрат, На Бога се моли и на съдията говори: Грешното ми тяло ти ще съкрушиш, И с моята кръв земята ще обагриш, Върху тази кръв църква ще се вдигне, И с твоя меч целта си ще достигна. Както рече свети Калистрат, Както рече, така и стана. Кръвта му като ясна тръба Хорската съвест бързо пробуди. Гръдът се кръсти, църква се издигна, И мъченикът своята цел постигна. Сега на небето в небесното воинство Свети Калистрат, воинът Христов Насред другарите, помежду ангелите, Бога моли и нас да избави, Та и чрез нас Господ да се прослави.

Св. Мъченик Калистрат. Родом от Картаген. Християнин от рождение, понеже баща му и дядо му бяха християни. Един от предците на Калистрат на име Неокор, служил като войник в Йерусалим при Понтий Пилат по времето на Нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Видял много чудеса при смъртта Христова, Неокор повярвал в Него и бил научен във вярата и кръстен от апостолите. Завръщайки се вкъщи, Неокор донесъл на своите си вярата Христова като скъпоценен бисер. Така на времето и св. Калистрат бе роден, кръстен и възпитан като християнин. Когато беше във войската, в неговия полк нямаше нито един християнин освен него. Някои от другарите му видяха светия Калистрат как става нощем и се моли на Бога, и го издадоха на военачалника Персентин като християнин. А Персентин беше жесток мъчител на християните. За да се убеди, че Калистрат наистина е християнин, военачалникът му нареди да принесе жертва на идолите, което Калистрат веднага отказа. Тогава Калистрат беше бит много, и хвърлен в м...

Св. Апостоли Марк, Аристарх и Зинон. От седемдесетте. Св. Марк наречен иначе и Йоан. В къщата на майка му Мария в Йерусалим се събирали светите апостоли на молитва (Деяния 12,12) Проповядвал евангелието с апостолите Павел и Варнава (12,25) след което бил епископ в град Вивлос. Св. Аристарх, спътник на ап. Павел (Деяния 16,29) бил епископ в Апамея Сирийска. Св. Зинон или Зина, наречен от апостол Павел законник (Тит 3,13) бил епископ в Лида Палестинска. Блестяли като звезди в тъмнината на езичеството и мнозина обърнали във вярата Христова. А сега блестят като звезди в царството на техния възлюбен Христос.

Разсъждение: Цялото ни богатство, и слава и чест е като един обяд, който свършва със смърт. От тоя обяд никой не може да понесе със себе си нито троха на оня свят. Блазе му на оня, който е разбрал, че душата му е единственото имущество, което не се прекратява с нищо, даже със смъртта. Такъв мисли само за три неща : за смъртта, за душата и за Бог Съдията. „Постоянно дръж в ума си предстоящия ти край и съд, и ще запазиш душата си от грях“ учи св. Евагрий. Всичките ни телесни грижи на този свят са грижи за обяда, който скоро трябва да свръши. „Всекидневно имайте смъртта пред очите си“, казва св. Исаия Отшелник ; грижете се непрестанно за това по какъв начин ще се отделите от тялото си, как ще можете да минете през областта на властите на тъмнината, дето ще ви срещат във въздуха, по какъв начин ще се представите благополучно пред Бог. Подгответе се за страшния ден когато ще отговаряте пред Божия Съд като че ли вече го виждате. При свети Саватий Соловецки един ден дошъл н...

Беседа за последната Христова молитва за верните. Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, Си в Мене, и Аз в Тебе (Йоан 17:21) Голяма е милостта Божия братя, нея като я усети праведникът плаче, а като я усети грешникът – се срамува. По милостта Божия ние се очистваме, осветяваме, спасяваме, осиновяваме, съединяваме се със самия Бог. Но това съединение с Бог никой да не го разбира като че ли ние ставаме едно същество с Бог, и равни на Бог. Ние никога няма да бъдем едно същество с Бог, нито равни на Бог в оня смисъл в който Отец, Син, и Дух Святи са едно същество, и равни по същество. Да бъдат всички едно, казва Спасителят на Своя Отец за учениците Си. Както си Ти в Мен, и Аз в Теб, имайки предвид единството на любовта, не единството на естеството. От любовта произлиза взаимно послушание, взаимна помощ, взаимна милост, кротост, смирение, доброта, добра воля, саможертвеност. Когато казва Господ: И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец (Матей 5:...