От зла майка добър плод се роди,
Свети Вацлав, който на Бога угоди.
Злата майка само тялото му даде,
А баба му – светлост, вяра и надежда.
Славна баба – набожната Людмила,
Вацлавовата душа отледала.
Като кринът бял израстнал Вацлав,
Цял във чистота облечен.
Кралят царува, народът се радва.
Народът с краля Бога почита.
Но врагът човешки нито спи , ни дреме
Греховни клопки на всяка душа подготвя.
Болеслав изпрати срещу Вацлав.
- Защо ти трябва ,братко, моята глава?
Вацлав рече, но брат му го посече.
Но от Бога злосторникът не избяга.
А на свети Вацлав душата отиде
Пред Бога праведен, вишни.
Пред Този Когото винаги е обичал.
С Людмила сега Вацлав се моли,
За своя народ във вярата да се крепи,
Свети Вацлав като ангел прекрасен!
Коментари
Публикуване на коментар