МАМА ГАВРИИЛ. ПРАВОСЛАВНА СТРАНИЦА.

Свети Нестор срещу злото негодува и за Христовата вяра ревнува – младият ученик на свети Димитър, млад и немощен срещу страшния Лий. Той с кръстното знамение се опаса силния Лий на копието наниза; Свише му беше дадена сила като на Давид против Голиат. „Ще победиш, но ще бъдеш подложен на мъки, за своя Христос ще си положиш душата!” Така му предрече Димитър, както каза, така и стана. Весел Нестор на мъки отиваше, дивния Христос, дивно величаеше; със сладки думи и сладки песни и топли молитви за църквата. Велик по дух, малък на години, Нестор не пожали своята младост. Неговата кръв църквата утвърди, а Нестор вечно прослави.  

Славният Солун слави своя светител, слугата на всевишния Бог, славния Димитър. – Димитър , воевода, слуга на Твореца и Бога. Свети Павел Солунския град със сълзи ороси,   Димитър със своята кръв го напои – Димитър воевода, слуга на Твореца и Бога. Сълзите на апостола и кръвта на мъченика, са гордост на Солун , спасение и слава. – Димитър, воевода, слуга на Твореца и Бога. Да прославим и ние Христовия войник, мироточивия светец, храбрия мъченик, Димитър, воевода, слуга на Твореца и Бога.

Не умря Тавита, за да я няма сред всички живи, но за да стане чудо, цял свят да се удиви. Край мъртвешкия одър Петър смирено каза топлата си молитва към Господ изказа. Неверниците чуха - възкръснала с тяло! На своя апостол чу молитвата Бог. Живата душа в мъртвото тяло върна, Петър неверните във вярата обърна. О, дивно чудо, на света невиждано! С името Христово смъртта е победена. Смъртта е победена, животът ликува, на живота се радва младата Тавита. Радва се повече, отколкото на своя живот, който за чудо послужи на неверния свят. Неверниците чуха - възкръснала с тяло! И тяхните души от мъртвите възкръснаха. О, велики Петре, Христов служителю, За нас се помоли на своя Спасител, Възкреси душите ни затънали в блато, ти, който с Божията сила възкреси Тавита.

О, Пресвета Божия Майко, на скърбящите радост, дари и на нас грешните от твоята милост. Ти имаш Сина си на престола на вечното царство, и виждаш всички наши мъки, знаеш ги всички поред. За верните винаги Христос Бог си молила, премного болки и мъки на скърбящите си утолила. Но не преставай Света Дево, до края на времената, да се молиш за спасение на нашето население. Бог те направи по-славна от всички серафими, о, побързай, на всички скърбящи, о помогни им!

Св. апостол Яков, брат Господен Нарича се брат Господен, понеже е син на праведния Йосиф, обручника на Пресвета Богородица. Праведният Йосиф, когато бил на умиране, разделил между синовете си своя имот и поискал да остави един дял и на Господ Иисус, сина на Пресвета Дева Мария. Всички братя обаче се противопоставили на това, тъй като не смятали Иисус за свой брат. Яков пък, който много обичал Иисус, заявил, че ще раздели дела си с Него. Заради това и се нарича брат Господен. Според Преданието, когато Ирод търсил новородения цар, за да го убие , апостол Яков, заедно с Пресветата Дева и Йосиф, отишъл в Египет. Така, щом чул Христовото учение, свети Яков започнал да живее по него.  Знае се, че през целия си живот не вкусил мас и зехтин, а живеел само на хляб и вода. Останал девственик до края на живота си. Нощем бодърствал и се молил на Бог. Господ го причислил към 70-те Си апостоли. След славното Си възкресение, Господ Иисус се явил специално на Яков, какт...

Свети Аверкий, образец на кротост, прекрасен пример на християнска ревност: той в ревност събори идолите неми, и своя живот с радост на погибел изложи. Но Бог пази слугата, който по Него ревнува, със Своята дясна ръка от зло го закриля. Светеца нападнаха и демони, и хора, но пред силата на кръста млъкнаха от срам. Светецът каквото пожела, Господ в дял му даде, и за множеството скърби, много го развесели; като огнен стълб Аверкий свети, свети на хората, хората просвети. Засвидетелства Христос пред много народи, пред силни царе и немощни хора; с много чудеса засвидетелства Христа. Извор на чудеса стана като живата вода. И жадните напои с животворни думи, и гладните нахрани с учението на Христа. Свети Аверкий, образец на кротостта. Представи се в Бога честно, в старостта; в рая се венча вечно с младостта, обкръжен от слава и райската радост. О, светецо чу...

С вети Иларион като сияйна комета, отбягвайки хората премина половината свят, но напразно звездата от очите се скрива, на целия свят светлината й я открива. Иларион славата искаше да избягва, но от славата светецът не можа да избяга; дето Бог не го разкри, демоните го явиха, уплашени от светеца, който ги   прогонва. Иларион, дивният, където и да се посели, показа чудеса, болните изцели, като победи своите немощи и страсти, яви се победител на света - демоните покори. Скрит в пещера, а на всички известен, като странеше от всички, - се прослави от всички. Така Господ прославя Своите прославители, с венци увенчава съзтезателите – победители. Когато състезанието премине земния живот, тогава се раздават венци на вечния живот. Иларион, старецът, млад винаги по дух, сега лице в лице е с Господа, в услада. Но и сега за нас той в молитва воюва, по милостта Си и н...

Воеводата свети Артемий своята вяра пред царя не скри, но храбро вярата си изяви, пред царя, Христа Бога прослави. Царят отстъпник Бога забрави, и към мъки своя воевода застави...  Божият светия на Бога ума си посвети, лютите мъки едва ги усети. С по-голяма мъка грешникът се мъчи, когато на праведния  мъки поднася! Царят обезглави воеводата славен, Господ Своя слуга прослави: В небесното царство го извиси, Власт му даде бесовете да гони, Всяка болест и мъка да лекува, с Божията сила само, без труд и думи. Така, който обича Христос и в Него вярва, На него свети Артемий помага.

              Светият отец Прохор от младини от света и суетата се отдалечи, в пот и пост, и трудове на напрежение, душата си издигна и с Бога я свърза. Зверовете горски приятели му бяха, светлите ангели за самотния се грижеха, Божиите светители му се удивляваха, свети Прохор във всичко ги достигна, а Господ му даде благодат обилна, власт над демоните, велика и силна, мощ над болестите и различните страдания, на скръбните да помага със своите молитви... С трудовете си Прохор небето придоби. и с небесното царство се удостои. Себе си удостои и на другите помага, в царството да дойдат, които царство търсят. Той временното отхвърли, а вечното прие, за благото драгоценно – ниска цена плати. Чудотворецът Прохор е в небесния рай.          В небесното целият сега сияе и помага на онези, които му се молят, които  Христа Бога об...

Божественият Лука , и умен, и учен, доброволно за Господа бе мъчен. Той можеше да избегне насмешките  и мъките, Но светът не би имал тогава великия Лука. Като млад Лука видя Божията Истина, сърцето си на Божия Син предаде, слушаше Учителя, и видя Чудотвореца, и в Него позна своя безсмъртен Творец, видя Възкъсналия и  говори с Него, чудеса направи в Негово име. И Христос му стана едничката радост, пожертва Му Лука, и ум, и блага, и младост. Когато остаря Лука, млад беше с Христос, от Христос получаваше и на света даваше, и като даде на света всичко, дето можа да даде, тогава светът , по Писанието, плати му с безмилост... На стара маслина виси старецът Лука, на лице с усмивка, със скръстени ръце, от небето протяга ръка Самият Христос, душата на Своя евангелист взе. С другите апостоли в светлия рай сега За светата църквата се моли светият Лука.

Прозорливият пророк Осия викаше и беда за народа от грешници пророкуваше: - Господ , Господ казва, мила ми е милостта, немила ми е жертвата, мръсна и гнила. Престъпихте Закона, както стария Адам, на лъжи се кланяте, лъжата ви е господар. Да престанат жертвите ви, да ги приемам не искам, Сам на Себе Си готвя жертва най – велика. Орахте безбожност, беззаконие жънехте, Сеехте вятър, - буря пожънахте. А сега сейте правда, - да пожънете милост. И пак ще ми бъдете народ свят. От мен се срамувате, идолите обиквате, прелюбодейство с греха вършите, вършите! Затова ще бъдете на света скитници, и всеки народ  от вас по-силен ще бъде. А Аз нов Израил ще въздигна, едно царство ново, -  светителско царство: като роса ще бъде, ще цъфти като лилия, с най-хубавия мирис на света ще мирише. Аз Съм Господ, Господ, каквото искам – мога, Блажен е който на Мен се кланя -  живия Бог.

16-ти о ктомври 1. Св. мъченик Лонгин.    Божественият евангелист Матей, описвайки страданията на Господ Иисус Христос , казва: А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек! (Мат. 27, 54). Онзи стотник бе блаженият Лонгин, който, заедно с още двама свои войници, повярва в Иисус, Сина Божий. Той беше стотникът на войниците, които присъстваха на разпятието на Господ а на Голгота, същият той бе и стотникът на стражата, която пазеше гроба.   Когато  разбраха за Христовото възкресение, еврейските стареи платиха на войниците, за да разпространяват лъжата, че уж Христос не е възкръснал, а учениците Му Го откраднали. Евреите се опитаха да подкупят и Лонгин, но той не се остави да бъде подкупен. Тогава те прибягнаха към обича йния се начин (на действие – бел.ред.) , тоест решиха да убият Лонгин. Когато разбра за това, Лонгин свали войни...

Лукиян премъдрият, подвижник и книжовник, дръзновено ходи по Христовия път. Против еретиците и езическия мрак, води битка люта победоносният Лукиян. В основата положи Пресветата Троица, Безначалния Отец с Духа и Сина, с думи и дела прослави, също и с невинната си кръв го потвърди. Побеснелият Рим рухна, ересите умряха, загинаха делата срамни и безчестни, до небето мъчениците църквата възнесоха– надживя всичко църквата, славна и велика. Това е царството на светците, царство без край, както Даниил предрече, а Христос основа – о, желано царство, от началото на света със златни кубета навръх небесния покрив! И свети Лукиян, зидар на царство такова, потруди се много и даде всичко за това. Сега царува славно при Иисуса свой, въздигнат от Бога до ангелския събор.

Чисто сърце Господ иска, както Евангелието каза : чиста дева ти остана, сърцето си чисто на Бога даде – О, предивна светителко, наш образец, света Петко! Ум пречист Бог търси, без мечтания и лъжи : ти Му даде ум пречист. Като ангелски – досущ. О, предивна светителко, Чуй молитвите ни, света Петко! Чиста душа Господ желае; Като светилище небесно; Душа такава ти отгледа, -           сега сияе на небето, О, предивна светителко, Помогни ни, света Петко! Помогни ни с молитви : В житейските несгоди : В облачната земна скръб засияй като дъгата – О, предивна дево целомъдра, Света майко Параскево!

Света Злата, със златното сърце, замъчиха турците, заради Христос, живия Бог, с мъки я измъчваха. Не заплака златната Злата, не се поколеба, със сърце цялата се предаде на Господа на небесата. Напразни бяха родителските сълзи, сълзите сестрински, Злата търси сладостта чрез мъките, истинските сладости, сладостите, които Христос подготви от разбитата тъмница. И в рая Злата се издигна с весела душа – посели се между царете – ангелите свети. Някога селянка бедна, света Златица, сега в рая се слави като царица.