Из "Охридски пролог " . Разсъждение .

Разсъждение:

Цялото ни богатство, и слава и чест е като един обяд, който свършва със смърт. От тоя обяд никой не може да понесе със себе си нито троха на оня свят. Блазе му на оня, който е разбрал, че душата му е единственото имущество, което не се прекратява с нищо, даже със смъртта. Такъв мисли само за три неща : за смъртта, за душата и за Бог Съдията. „Постоянно дръж в ума си предстоящия ти край и съд, и ще запазиш душата си от грях“ учи св. Евагрий. Всичките ни телесни грижи на този свят са грижи за обяда, който скоро трябва да свръши. „Всекидневно имайте смъртта пред очите си“, казва св. Исаия Отшелник ; грижете се непрестанно за това по какъв начин ще се отделите от тялото си, как ще можете да минете през областта на властите на тъмнината, дето ще ви срещат във въздуха, по какъв начин ще се представите благополучно пред Бог. Подгответе се за страшния ден когато ще отговаряте пред Божия Съд като че ли вече го виждате. При свети Саватий Соловецки един ден дошъл някакъв богат търговец Йоан и му донесъл много милостиня. Саватий не приел нищо от това, и казал на дарителя да раздаде всичко на бедните хора. Йоан се натъжил много, а светителя за да го утеши и да му разясни всичко му казал: Синко Йоане, остани тук и си почини до утре, а утре ще видиш благодатта Божия. Йоан го послушал. На другия ден влязъл Йоан в килията на Саватий, и намерил стареца мъртъв, и усетил чудесно благоухание в килията. 

Който предвижда края на живота си, той не мисли за земните блага.