НЕЗАБРАВИМИЯТ СТАРЕЦ ЕФРЕМ АРИЗОНСКИ : БЛАГОДАТНИЯТ СТАРЕЦ, ПЛАМЕНЕН БОРЕЦ СРЕЩУ ЕРЕСТА НА ИКУМЕНИЗМА
СВЕЩЕНАТА ПИРЕЙСКА МИТРОПОЛИЯ
ОТДЕЛ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕРЕСИТЕ И ПАРАРЕЛИГИИТЕ
Пирея, 23 декември 2019 г.
НЕЗАБРАВИМИЯТ СТАРЕЦ ЕФРЕМ АРИЗОНСКИ: БЛАГОДАТНИЯТ СТАРЕЦ, ПЛАМЕНЕН БОРЕЦ СРЕЩУ ЕРЕСТА НА ИКУМЕНИЗМА
Ο ΑΕΙΜΝΗΣΤΟΣ ΓΕΡΟΝΤΑΣ ΕΦΡΑΙΜ ΤΗΣ ΑΡΙΖΟΝΑΣ: ΕΝΑΣ ΧΑΡΙΣΜΑΤΟΥΧΟΣ ΓΕΡΟΝΤΑΣ, ΣΦΟΔΡΟΣ ΠΟΛΕΜΙΟΣ ΤΟΥ ΟΙΚΟΥΜΕΝΙΣΜΟΥ
Поредният благодатен и осветен подвижник на Православната църква напусна този забързан и временен живот и нас, и се присъедини към Небесната и тържествуваща Църква. Става дума за стареца, йеромонах Ефрем Аризонски, бивш игумен на свещения манастир "Филотей" на Света Гора, Атон.
Приснопаметният отец Ефрем беше истински монах и подвижник на благочестието, истински представител на светогорското монашество, верен последовател на многовековната православна традиция на монашеското подвизаване и исихазма, и в същото време — един от най-великите мисионери на съвремието. Не само неговата динамична дейност и силен характер, но преди всичко блясъкът на светия му живот като магнит привличаше към него хиляди души, насочвайки ги към спасението. Той успя да събуди съвестта на верния Божий народ и да спечели любовта, признателността, уважението и пълната преданост на много духовници и миряни, както в Гърция, така и извън нея. По този начин, изпращайки на отец Ефрем финансова помощ чрез множеството му духовни чеда, Господ го сподоби да стане основател, ктитор и духовник на цели двадесет (!) православни манастира в САЩ и Канада, както и духовен наставник на четири атонски обители и десет женски манастира в Гърция.
В същото време той беше един от най-големите борци с всеереста на икуменизма, и по тази причина срещу него с особена сила се сражаваха представителите на икуменическите кръгове, масонството и международния ционизъм, а "бойно поле" стана именно онзи континент, мястото, където се обособиха и възцариха тези две тъмни антихристови системи.
Отец Ефрем (в света Йоан Мораитис) е духовно чедо на великия и духоносен отец, който възкреси и вдъхна нов живот на светогорското монашество, богоносния и благодатен старец, преподобният Йосиф Исихаст, който неотдавна беше канонизиран и включен в лика на светците на нашата Православна Църква.
Роден е във Волос през 1928 година. От детските си години получава християнско възпитание, а майка му, която по-късно приема монашески постриг с името Теофания и последва благословения път на монашеския живот, от най - ранна възраст вдъхновява своето дете и съумява да му предаде своята любов и стремеж към монашество. На 19-годишна възраст, през септември 1947 г., той напуска света и пристига в Света гора Атон, където се присъединява към братството на свети Йосиф Исихаст, който се подвизава по това време в скита на света праведна Анна. Отец Ефрем е при стареца Йосиф в продължение на 12 години до неговата блажена смърт през 1959 г., отдавайки на стареца пълно и безупречно послушание. След упокоението на стареца Йосиф Исихаст, отец Ефрем основава собствена монашеска общност, която постепенно се увеличава и включва все по-голям брой монаси. След кратък престой в различни кътчета на Атон, през 1973 г., отците от свещения манастир "Филотей" предлагат на отец Ефрем да се засели в манастира заедно с братството си и да поемат ръководството му. Влизането на отец Ефрем в манастира "Филотей" и поемането на задълженията на игуменството става един от най-важните етапи в историята на светогорското монашество. Старецът Ефрем съумява не само да възроди този манастир, но неговия благодатен пример става повод да се оживят и други три атонски манастира: свещените манастири "Каракал", "Констамонит" и "Ксиропотам", както и руския скит "Свети Андрей". Неговата светла личност привлича всички към себе си. Мъдростта и разсъдливостта, с които той води и ръководи монашеското братство, довеждат при него много млади хора и събуждат в тях пламенно желание да следват монашеския път и да се посветят на Бога. Така, само за няколко години броят на монасите нараства значително и надвишава 100.
От 1979 г. отец Ефрем започва периодично да посещава САЩ и Канада по покана на свои духовни чеда, духовници и миряни, които живеят в тези страни, с цел тяхната духовна подкрепа и укрепване. Той посещава предимно градове с голяма гръко-говоряща диаспора, като Монреал, Торонто, Чикаго и др.
С разрешението и благословението на местните епископи, отец Ефрем проповядва и преподава, както и изповядва гръцките емигранти. Необходимостта от изповед е толкова голяма, че понякога идват да се изповядват 150-200 души, а изповедта продължава 10-12 часа. Късно вечерта след изповедта има проповед с продължителност около 2 часа.
За няколко години старецът придобива хиляди духовни чеда. Гърците, живеещи в Америка и Канада, обикват отец Ефрем и смятат срещата с него за истински дар от Бога. Те се свързват с него чрез неразривни връзки на любов и преданост, тъй като виждат огромната духовна полза и благоприятна промяна в живота си под неговото духовно ръководство. Освен това, от погледа на духовните чеда не могат да се скрият необикновените и свръхестествени дарове, с които Господ удостоява отец Ефрем, като дара на пророчество и прозорливост, и това му донася още по-голямата любов и почит на Божия народ. За духовните дарби на стареца свидетелстват много хора, които са живели до него: те разказват за многобройни чудодейни събития от живота му.
Междувременно старецът вижда, че много от духовните му чеда изпитват горещо желание да се посветят на Бога и да водят монашески живот. В същото време много гърци имат благото разположение да дарят средства за възстановяване и изграждане на свещените манастири. Затова отец Ефрем горещо моли Господ да му открие Своята свята воля: трябва ли той да се установи завинаги в Америка и да се посвети изцяло на проповядването на православната вяра? След като получава известие свише, че такава е Божията воля, отец Ефрем през 1991 г., се отказва от задължението на игумен в свещения манастир " Филотей ", въпреки че не спира да се интересува от духовния живот както на манастира, така и на други свещени манастири, които са под неговото духовно ръководство в Гърция.
През 1991 г. той основава първия манастир на американска земя, женския манастир "Покров Богородичен" в региона на Ню Йорк. Скоро след това близо до Чикаго е основана втората женска обител - манастира "Свети Йоан Златоуст". Впоследствие един по един са основани и други манастири, в резултат на което броят им към днешна дата е 20. Най-големият от тях е манастирът "Свети Антоний", разположен в Аризона, в югозападната част на САЩ. Именно в този манастир се заселва старецът и остава тук през по-голямата част от годината, когато вече няма сили редовно да посещава манастирите, основани от него; в този манастир предава Богу дух. Стотици и хиляди гърци и чужденци, духовници и миряни от САЩ и Канада, от Гърция и други страни по света ежедневно идват в манастира "Свети Антоний", за да се срещнат с отец Ефрем, да вземат от него благословение и да попросят молитвите му по различни проблеми и въпроси.
Но не само изключителната мисионерска дейност на американския континент е отличителна черта на отец Ефрем. Старецът също се отличава с твърда и непоколебима преданост към православната вяра и нашето светоотеческо Предание. Ето защо се превръща в един от най - мощните противници на различните ереси и заблуди. Но особено силен противник е на проклетата и най - страшна ерес на икуменизма, която той нарича, както и свети Юстин Попович - всеерес. Той наистина я смята за демонична ерес, най-страшната в историята на нашата Църква, нанасяща най-болезнените удари срещу светото Православие. По-долу привеждаме откъс от неговата проповед за икуменизма, която е запазена под формата на аудиозапис:
"Христовата Църква е Съборна в смисъл, че в нея, заради просвещението и спасението на света, се съдържа цялата пълнота на благодатта и истината, а също тя е Съборна по силата на това, че "се стреми" не да завладява, а да освещава света. Глава на Църквата Е Христос, а ние, като нейни членове, сме обединени "в съюза на любовта" на общата вяра. Колкото повече всеки от нас се освещава, толкова повече се освещава и тялото на Църквата, — по своята човешка природа, понеже по своята божествена природа Църквата е толкова свята, колкото и Богочовека Иисус.
Историята на Църквата е историята на подвига и освещаването на нейните вярващи. Всички, които имат истинна вяра, имат и истинска любов, а които нямат истинна вяра, обичат лицемерно и лъжливо. Ние, като православни християни, имаме любов към всички и желаем всички да стигнат до познание на истината. Така ни учи "Богът на любовта" и с такава душевна нагласа съвестта ни е спокойна. Ние не враждуваме срещу хората, които проповядват ерес или са невярващи, но никога няма да обикнем неверието или ереста заради угода на хората, понеже ще бъдем отчуждени от Бога.
Бог излива цялата сила на Своята любов, когато Му се покланят "в Дух и истина". Тези, които говорят обилно за любовта, фалшифицират съдържанието й, за да прегърнат всевъзможни еретици с всякакви оттенъци. Тази любов е толкова фалшива, колкото и изкуствените цветя... Говорят, че православните трябва да се обединят с католиците, а след това с протестантите и с всички известни и неизвестни секти, които дяволът е измислил, под името "християнство". И след като всички християни се обединят помежду си, ще се обединят с мюсюлманите, юдеите и будистите, брахманистите, шинтоистите и с всички религии по света като цяло. Инициаторът на тази всееретична алхимия е така нареченият Световен съвет на църквите. Смятаме, че този термин е недействителен. Всъщност това е Световният съвет на ересите.[1] Единственият "бог", който ще изисква да му се отдаде почит и поклонение там, е падналият Луцифер, който чрез антихриста, своя посланик сред хората, ще се заеме с подмяната на вярата и поклонението пред истинния Бог. За икуменизма не съществува личностният Бог; за съзнателните икуменисти е неприемлив догматът за Светата Троица. Известно е, че управляваният от сатаната ционизъм координира две коварни действия вътре и извън Църквата, насочени към една единствена цел : падането на крепостта, наречена Православие. Паписти, протестанти, хилиасти, масони, униати, икуменисти и всички останали "горчиви корени" (Евр. 12, 15), всички те "имат една мисъл и ще предадат своята сила и власт на звяра; те ще воюват против Агнеца, и Агнецът ще ги победи, защото Той е Господар на господарите и Цар на царете, и ония, които са с Него, са звани, избрани и верни" (Откр. 17, 13-14).
Убедени сме, че Православието няма място в ССЦ - тази смесица от заблуждения и ереси. Тази измамна "икуменическа" (бел. прев. - "универсална") конструкция, няма за цел да търси истината, но според о. Хараламбос Василопулос "това е смесица за унищожаването на Истината ". Тази инициатива е нужна не за да открият истината заблудените, а за да я загубят онези, които я притежават, т.е. вярващите в Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква. Не се заблуждавайте: между православието и инославието "зее голяма пропаст" (Лк. 16, 26). Който не вярва в Свещеното Предание на Църквата е невярващ."[2]
Огненото проповядване на отец Ефрем, предизвикваха гнева и противопоставянето на мнозина клирици от всички степени на свещенството, както и на миряни, които бяха свързани с икуменизма (което е съвсем естествено и очаквано, тъй като именно така обикновено се случва в духовния живот). Всички онези, които не издържаха справедливите критики и изобличения на ереста, и не желаеха да принесат покаяние, се опълчиха срещу стареца с безпрецедентна ярост и маниакалност, тъй като не възнамеряваха да търпят изобличението на своите заблуди и еретически възгледи, както и на своите покварени и лукави деяния. Старецът беше подложен на чудовищна клевета. Най-неопровержим и ясен знак, потвърждаващ тази негласна, но жестока война, е фактът, че към днешна дата нито един от манастирите на стареца Ефрем не е вписан в диптисите, които издава всяка година Вселенската Патриаршия и Еладската архиепископия.
За тези атаки срещу стареца вече споменахме в предишната ни статия, озаглавена "Старецът Ефрем Аризонски под прицела на икуменистите" (25.02.2018). В тази статия ние приведохме откъс от задълбоченото изследване на известния борец за чистотата на Православието и изповедник на Православната вяра, журналиста Христос Ливанос, под заглавието: "Старецът Ефрем Аризонски в ръцете на Ирод", в която този гръко-американски автор разказва, наред с другото, следното:
" Този многоуважаван старец, чест и похвала на православното светогорско монашество, през последните няколко месеца е подложен на безпрецедентни, жестоки и нечовешки гонения. По негов адрес има множество клеветнически обвинения от икуменическите среди. Неговите гонители стигнаха дори до там, че нарекоха дейността му "дяволска работа" ! Г-н Ливанос добавя, че "посочените по-горе икуменически кръгове, нито повече, нито по - малко, представят стареца като еретик, инициатор и ръководител на нова своеобразна ерес, която притежава някои характеристики на "лъжестарчество" и се нарича от тях "ефремизъм".
При все това, по-дълбоката причина за безмилостната война, която отприщиха срещу стареца, не е "ефремизма", а фактът, че старецът, чрез провежданата от него мисионерска и пастирска дейност в Америка и в Канада, разкри какво е истинската духовност на православния живот в Христос, и какво представлява корумпираната и болна "духовност", която рекламират и пласират икуменистите. Това разкрива духовната голота на икуменизма, който служи за измамни цели, духовното унищожение на човечеството и изчезването на Православието в пещта на всерелигията.
Неотдавна един анализатор на церковна тематика по име Т. Калмукос написа във вестника на гръцката диаспора «Етникос Кирикс» : [3]
« На вестник «Етникос Кирикс» стана известно, че в архиепископията се е сформирало фундаменталистко движение под името «ефремизъм», което произхожда от манастирите». «Вселенската Патриаршия ... напълно е осведомена за манастирите и за тяхното учение. В интернет има много видеоклипове с проповедите на отец Ефрем, които доста откровено разказват за неговите напътствия и дори за неговите "пророчества"... Архиепископ Димитрий, [...] изглежда е напълно наясно с това, което се случва [...] но за съжаление изглежда, че той не намира за необходимо да се занимава с решаването на този въпрос. "Не се прилагат и уставите на архиепископията, които определят работата на манастирите ...».[4]
Една госпожа от гръцката диаспора на име Илейн Джахарис в отвореното си писмо заявява следното: "бързото разпространение и нарастващото влияние на манастирите на стареца Ефрем е достигнало критичен стадий. Приближава се до точката на невъзвратимост.... Новият митрополит на Чикаго или ще отвори пътя за ограничаването им, или ще позволи по-нататъшното развитие на тези манастири, разрушавайки нашата вяра и нашите общности и създавайки сериозни геополитически и правни последици"! Горните пасажи са достатъчно показателни, за да получим представа за най-жестоката критика от страна на противниците на стареца и естеството на обвиненията, които те повдигат. Що се отнася до клеветническите обвинения в "ефремизъм" и "лъжестарчество", ние вече говорихме за това в нашата статия, упомената по-горе, и предлагаме да се запознаят с нея всички заинтересовани лица.
Накратко, това е описанието на преподобническото житие, на многообразната пастирска и мисионерска дейност, както и на неуморната борба на стареца Ефрем за чистотата на Православната вяра срещу тъмните сили, различните ереси и заблуди, и особено срещу всеереста на икуменизма. Сега светата душа на отец Ефрем, освободена от оковите на плътта, се радва и ликува, съзерцавайки невечерната Христова светлина, вече не "смътно като през огледало" (1 Кор. 13, 12), но лице в лице и получавайки награда за земните си трудове. Весели се и вкусва радостта от Небесното царство заедно със своя свят старец, преподобния Йосиф Исихаст и останалите членове на братството му, и с всички светии! Радва се и се моли пред престола на величието на Бога, като достоен закрилник и ходатай за всички нас, съставящи по-голямото духовно семейство на преподобния Йосиф Исихаст, както и за всички верни членове на воинстващата Христова Църква. Радва се и се моли за всички онези, които, по Божията милост, се борят да защитят нашата непорочна и спасителна православна вяра. Ние желаем от цялото си сърце, неговите 20 манастира да продължават да бъдат крепости на Православието и надеждна преграда пред всеереста на икуменизма; да бъдат пристанища за духовно зареждане и духовни фарове, които ще излъчват светлината на Православието из американския континент до свършека на века.
Свети отче Ефреме, многообични наш духовни отче и наставниче, непрестанно се моли на Христос за спасението на душите ни!
Отдел по въпросите на ересите и парарелигиите
1) В оригинала : Παγκοσμίου Συμβουλίου Εθελοθρησκειών, досл. превод : Всемирния съвет на «своеволно благочестие» (Кол. 2, 23), - бел. на преводача от гръцки език
2) http: //www.orthodoxia-ellhnismos.gr/2017/03/ blog-post_63.html? M = 1
3) на гръцки «Εθνικός Κήρυξ» — «Национален вестител», бел. на преводача от гръцки
4) Източник: Online Press 22.07.2017
Източници :
Коментари
Публикуване на коментар