Свещеният храм като Тяло Христово не може да бъде и не е място за разпространение на болести "Ὁ ἱερὸς ναὸς ὡς Σῶμα Χριστοῦ δὲν δύναται νὰ εἶναι χῶρος μετάδοσης ἀσθενειῶν"
Високопреосвещеният Едески Митрополит Г-н, Г-н Йоил
Τοῦ Σεβ. Μητροπολίτου Εδέσσης κ. Ιωήλ
Във връзка с това, което се случи в последните дни, относно прекратяването на божествените служби и свещенодействия по причина на новооткрития вирус, бихме искали да изложим позицията на нашата свята Църква, по отношение на това дали е възможно да се предават болести чрез Светите Тайнства, или чрез свещените съдове, чрез поклонение на светите икони, чрез целуване ръката на свещеника или дори нашето присъствие в свещените храмове.
1. Що се касае до тайнството на Божествената Евхаристия: съществува общоприета позиция на целокупната Църква, че Тялото и Кръвта на Христос не могат да предават болести.
Така вярва нашата свята Църква и показва практиката. Свещеници, които в продължение на десетилетия са служили в болници за инфекциозни заболявания, при които има висока степен на заразяване и са нелечими за времето си, никога не са заболявали.
Ето защо би било огромна грешка в служението на който и да е свещеник от нашата Митрополия, да причастява вярващите с лъжичка за еднократна употреба.
2. Целуването на ръката на свещеника и присъствието в свещените храмове: споровете по тези въпроси имат един силен символизъм за времето, което дойде.
Във Втората седмица на Великия пост празнуваме паметта на свети Григорий Палама, който проповядвал и разкривал с дела и думи възможността човек да участва в нетварните божествени енергии-действия. Мнозина от нас, отказвайки да посещават храмовете в неделните дни, бързаме да провъзгласим ЕРЕСТА на Варлаам (1), който отхвърлил възможността човек да участва в нетварните божествени енергии.
Свещеникът е човек, немощен, способен на падения, който води борба за очистване на вътрешния човек. Свещеникът "облечен в благодатта на свещенството" участва в нетварните божествени енергии и ги преподава чрез свещенството, а не чрез лична святост. Когато има и това, естествено, тогава свещеникът има двойна благодат. Но когато целуваме ръцете на свещениците, ние ставаме причастни към нетварните божествени енергии и приемаме Божествената благодат според мярката на нашата вяра и благоговение.
Както казва преподобният Паисий за тези, които целуват с голямо благоговение ръцете на свещенодействащите свещеници след Божествената литургия, - "свещеникът няма собствени ръце".
Ако вярваме, че свещеникът може да предава болести, тогава ние отхвърляме благодатта на свещенството, отхвърляме Божествената благодат. Когато ние се съмняваме или отхвърляме чрез нашите действия и поведение нетварните божествени енергии, то чрез това ние създаваме друг Бог и отхвърляме истинния Бог.
Същото важи и за свещените храмове. Храмът е Тяло на живия Бог и затова има образ - схема на човешкото тяло. И това не е само символично.
В нашата свята църква образите и символите съдържат същност и Истина, и затова ги съхраняваме. И истината е, че свещеният храм като Тяло на Христос не може да бъде място, където се предават болести.
Ако се съмняваме в това, съмняваме се и в това, че в храмовете има Божествена благодат. По този начин признаваме, че храмът е определена аудитория, зала за събрания.
Всички тези спорове водят до много сериозни проблеми и до печални констатации. Проблемът е следният: вярваме ли в съществуващия Бог ? Ако е така, в кой Бог?
В някой варлаамитски Бог, плод на нашия разсъдък? В някакъв бог, в който признаваме толкова благодат, колкото нашия беден мозък побира?
Горчива констатация е, че без да го осъзнаваме и без да го желаем, ние хулим Светия Дух. Ние страдаме от еретично мислене, докато провъзгласяваме Православието си.
Ние хулим Светия Дух и има опастност да не бъдем простени нито тук, нито във вечността като оспорваме благодатта на Светия Дух.
Когато се страхуваме да се поклоним на светите икони, да целунем ръката на свещеника, да бъдем в свещения храм, ние отхвърляме в действителност спасителното и освещаващо действие на благодатта на Светия Дух.
Ние смятаме, че Светият Дух е способен по някакъв начин да предаде нещо "мръсно или нечисто" и това се явява величайшо богохулство.
Нека всъщност изповядваме на дело това, което изповядваме с нашите уста, а именно, че вярваме в пребиваващата в свещените икони, в свещениците, в свещените храмове Божествена благодат.
Нашето участие в тази благодат зависи от нашата собствена вяра. Доколкото вярваме, дотолкова и приемаме благодатта.
Нейното съществуване, обаче, не зависи от нашата собствена вяра. Бог "Който е, Който е бил и Който иде" (2) няма да изчезне, ако ние не вярваме в Него.
(1) Варлаам Калабрийски или Варлаам от Калабрия (роден със светско и латинско име Бернардо Масари) е калабрийски монах, писател, философ и теолог, който завършва земните си дни в лоното на Римокатолическата църква в сан като епископ на Джераче.Учението на Варлаам бил осъдено като еретическо от Източната църква, а това на Григорий Палама – паламитството или исихазма утвърдено като канонично. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%B0%D0%BC_%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8
(2) Откр. 1, 8
Източници :
http://www.orthodoxia-ellhnismos.gr/2020/08/blog-post_82.html
Коментари
Публикуване на коментар