ОТЛИЧИТЕЛНАТА ЧЕРТА НА ХРИСТИЯНИНА

Беседа от отец Питър Хиърс ( Father Peter Heers )

Добре дошли на подкаста на " Православният Етос". 

В този подкаст ние ще проучим и представим отличителната черта на това какво означава да бъдеш християнин и какво е православен начин на живот.

Тази отличителна черта се проявява в духа и начина на мислене на онези, които са били очистени и просветени от Христос и чрез живота в Христос. В техните озарени лица ние виждаме човешката личност и светът наново, без демонично изопачаване. Чрез тяхното свидетелство сме отново посветени в Христовото въплъщение, иконичното присъствие на Бога в света, Който истинно обеща, че ще бъде с нас до края на света.

Радвам се да бъда с вас днес на това пътешествие, на това изследване на начина на съществуване в Христос.

Казвам се отец Питър Хиърс. Аз съм православен свещеник, автор, преводач, говорител и публицист.

Разговарям с вас от дома си в едно гръцко планинско село извън Солун, където живея през последните 20 години, откакто дойдох от Америка в 1998 - ма.

Както казахме, нашият интерес и нашата цел тук е да се съсредоточим върху отличителната характеристика на истинския християнин и това е православният начин на живот. По този начин погледът ни ще бъде винаги върху Христос, Който Е всичко във всички в Неговото Тяло, Църквата. Ще разгледаме реалността по начин, който много от вас могат да намерят за нов и предизвикателен, в светлината на възкръсналия и възнесъл Се Богочовек, както е изразена в онези, които са станали богове по благодат, както говори свети Атанасий Велики. Ставайки предани ученици, осветени от Бога, ние всички ще придобием нов поглед към живота и смъртта, към историята и вечността. И защо не, чудесната цел на самото ни съществуване?

Толкова много от нас се трудят напразно, понеже нямаме ясно разбиране за края и целта на нашия християнски живот, нито за средствата и начините, по които да достигнем тази цел. Нека да започнем с това, да разгледаме придобиването на православния начин на живот заедно с великия отец на пустинята, авва Антоний, свети Антоний Велики и с негова помощ да разберем колко е важно от самото начало да сме наясно къде отиваме, каква е нашата цел, какъв е краят на целта. Той казва : "този, който кове парче желязо, първо обмисля това, което ще направи - сабя, брадва, коса. По такъв начин ние също трябва да помислим към какъв вид съвършенство се стремим, за да не се трудим напразно".

Към какво съвършенство ние трябва да се стремим ? Залогът е самият смисъл на спасението. Какво означава да бъдеш спасен ? Каква е крайната цел ? Какъв е смисълът на това ? Защо ходим на църква в неделя ? Защо сме наречени православни християни ? Защо търсим Христос? И как трябва да постигнем тази цел ?

За мнозина християнството е само идеология, при която се придържаш към определени възгледи, идеи, които подобряват нашия живот тук и ни осигуряват място в рая, когато умрем. Отхвърляйки истинската природа на падналото състояние на човека, те не се нуждаят от спасение от него. Дори благоверните християни смятат, че е така. Достатъчно е просто да се придържат към правилните вярвания, като че те са самоцел. Сякаш признавайки реалността – това е нашата вяра, която изповядваме. Ние признаваме реалността на това кой е Бог и какъв е светът; излиза, че ние признаваме, че тази реалност е еднаква с онтологичната промяна, равносилна е на самото спасение. Но не е така.

Заповедите са дадени, за да могат да се изпълняват на дело, точно както лекарството се дава, за да можем да го приемаме и като се подобряваме да се излекуваме. Трябва да ги приложим на практика. Трябва да живеем според тях. Когато вършим това, ние преминаваме в друга сфера или сфера на живот, където православният начин на живот става настояще, става осезаем. Любовта и благодарността на смиреното сърце, което изминава допълнителна миля за своя съсед, давайки му не само ризата, но и връхната дреха. Той е свободен от страха и робството на този свят и от това да се ползва от този свят.

Пример на това ние чуваме от свети Паисий от Света Гора, който често говори за "филотимо" (любочестие). Ето какво казва той, толкова полезно за нас. Той казва : " Нашата цел е да живеем православно, а не само да говорим или да пишем за православния метод. Тези, които имат любочестие, понеже се движат в тази небесна сфера на славословието, радостно приемат изпитанията както и благословенията, и прославят Бога за тях. По такъв начин те постоянно получават благословение от Бога за всичко и се топят от благодарност към Бога, която те изразяват по всеки възможен духовен начин, като Божии деца". Това е състоянието на този, който е достигнал до точката на славословие за всички и за всичко. Това е една страна от придобиването на православния начин на живот,  без съмнение. И той продължава като казва : " За съжаление в наши дни, думите и книгите се умножиха, а опитът намаля заради светския дух, който преследва всякакви удобства и избягва всякакви телесни усилия и драстично въздейства  върху хората".

Болшинството от нас намират отдих в четенето, но малко или никак не го реализират. Ние просто се възхищаваме на светите подвижници на Христос, без да разбираме колко много те са се потрудили, защото не сме се старали да можем да преживеем и разберем техния труд, да ги обичаме, прокарвайки път на любочестието или да им подражаваме.

Имаме толкова много примери от църковната история и в наши дни на тези, които са го направили, които са се борили и са се потрудили и са рискували заради Христос и са получили тези небесни благословения и са усвоили православния начин на живот.

Един от най-великите примери през последните 50 - 60 години от църковната история е свети Йоан Шанхайски и Сан Франциски. Искам да ви прочета от последната публикация, която публикувахме в интернет, която представя удивително събитие от живота на свети Йоан и ни учи на позицията на този, който е усвоил православния начин на живот. 

" В бедните квартали на Шанхай имало случаи, в които кучета изяждали момиченца, бебета, които били хвърляни в кофите за боклук. Когато вестниците обявили това, архиепископ Йоан казал на г-жа Шахматова да отиде и да купи две бутилки китайска водка, от което тя изпаднала в ужас, но нейният ужас се усилил, когато той поискал от нея да го придружи в тези коптори, където, както било известно, възрастните можели да бъдат убити. Безстрашен, както винаги, младият епископ настоял да отидат там, вървейки през тъмните улички в най - лошия район. Тя си спомня, какъв ужас обхванал сърцето й, когато те в нощния мрак вървели и срещали само пияници, съмнителни типове и ръмжащи кучета и котки. Тя държала бутилките в ръце и го следвала с тревога, и изведнъж едно ръмжене се чуло от един пияница, който седял в един тъмен вход и слаб бебешки стон се чул от близката кофа за смет. Когато епископът побързал към стенанието, пияницата изръмжал предупредително. Тогава епископът се обърнал към г-жа Шахматова и й казал : "Подай ми една бутилка". Като повдигнал бутилката с една ръка и като сочел към кофата за боклук с другата, блаженният Йоан без думи предал съобщение за предложената продажба. Бутилката се озовала в ръцете на пияницата и г-жа Шахматова спасила детето. Говори се, че в тази нощ той се завърнал с две бебета в ръце. Неговото безстрашие, обаче, не било постигнато без дълбока вътрешна борба ". И в този последен щрих е ключът : "без дълбока вътрешна борба". Това е, за което говори свети Паисий.

Тази дълбока вътрешна борба предхожда всички велики действия на добродетелта. Тази дълбока вътрешна борба е състояние, начин на живот. Тази дълбока вътрешна борба е това, през което всички трябва да минем ако искаме да имаме напредък в придобиването на православен начин на живот, на православен начин на съществуване в Христос. Когато някой води православен начин на живот, то е очевидно. Резултатът не е само в добри дела или морално поведение или просветени идеи. Не става въпрос за това да бъдеш добър човек, а много повече от това. Това не е придобиване на някои или дори много добродетели, а по - скоро придобиване на Самия Дух Свети, на благодатта, на Божествените енергии, които възраждат и освещават целия човек, не само една страна от него.

Имаме пример в нашето съвремие, един велик старец, който се престави неотдавна, старецът Ефрем Филотейски и Аризонски; тези, които бяха благословени да го срещнат в този живот ще свидетелстват, че впечатлението, което оставя  у вас не е в удивителния начин на говорене или блестящи идеи, или че е бил много добър учител или организатор или блестящ в нещо. Това, което можеше да ви впечатли би било всичко в него. Целият човек беше осветен.

Начинът, по който говореше, начинът, по който ходеше, по който седеше, начинът, по който изглеждаше, всичко в него би ви впечатлило, понеже това не беше просто така, той не беше придобил само някои от добродетелите, но Светият Дух беше дошъл, обитаваше в този Божий човек, и всичко останало беше един сладък аромат. Очите му и начинът, по който ви гледаше, думите му, всичко говореше за Небесата.

Това е пример, който имаме в днешни дни, за това, което всички светии, които са напреднали в очистването, просвещението и прославлението са претърпели и какви са станали. Тази е отличителната черта на един светец, далеч надхвърляща това, което мнозина казват днес. Много хора говорят за светците днес и се боя, че докато напредваме, ще виждаме много такива, които не отговарят на това описание, които биват наричани светци и прославени. И под влиянието на морализма, законничеството и религиозността, ние погрешно ще приемаме за святост нещо, което принадлежи на този свят.

Ето защо, нека да внимаваме тук. Тук не става въпрос някой да стане блестящ или морален, или да стане добър човек. Става дума за пълна промяна, преображение, възраждане на всеки аспект на човешката личност. Преди да завършим този епизод, бих искал да ви прочета още едно свидетелство за това от житието на свети Антоний. Можем да завършим със свидетелството на свети Антоний, както и започнахме с него. В "Геронтикон" - а (Отечник), в "Живот и наставления на отците" се казва : " Трима от отците имали обичай да посещават блажения Антоний ежегодно, и двама от тях питали за отвлечени неща,  "логизми" (схващания) и спасението на душите. Но един от тях бил винаги мълчалив - той никога не питал за нищо. След дълго време, авва Антоний му казал : " Ето ти от доста време идваш от толкова дълго разстояние и въпреки това нищо не ме питаш ? " И той му отговорил, като му казал : "Достатъчно ми е само да те виждам, отче".

Този е плодът на Кръста. В това е силата на разпятието, на рапятието на интелекта и на страстите, за да се преобразят, и думите тук не са нужни. Просто съзерцанието на светеца променя онзи, който го гледа. Това е, за което свети Серафим Саровски казва : " Придобий Светия Дух и хиляди ще се спасят край теб". Пред Христос и светците всички думи замлъкват. Всяка аргументация се прекратява. Целият рационализъм отпада. От друга страна, без православния етос (начин на живот), начина на съществуване в Христос, центърът не може да бъде удържан. Стига се до крайности. Царският път бива затъмнен и нашия поглед попада върху земното. Нищо не може да замени Православния етос (начин на живот).

Това е отличителната черта на истинските християни. Тя побеждава всеки враг и противник, и като магнит привлича всички към себе си, по думите на Господ :

"И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си" ( Йн. 12,32 ).