ОСВЕТСКОСТЯВАНЕТО НА ЦЪРКВАТА. Ἡ ἐκκοσμίκευση τῆς Ἐκκλησίας.
Архимандрит Георги (Капсанис), игумен на светата обител Григориат, Света Гора Атон (+2014)
π. Γεώργιος Καψάνης, καθηγούμενος Ι. Μ. Ὁσίου Γρηγορίου Ἁγίου Ὄρους (+2014)
В днешното време трябва да се справим с един друг вид иконоборство, с един натиск, който се оказва от светското общество върху Църквата, така че да я осветскости като приложи собствените си мерки и идеали към нея. Опасността за Църквата от осветскостяването е голяма. Вместо Църквата да спасява света като го въцърковява, светът се старае да повлияе на Църквата и да я измени в светска. По начин, по който Църквата да запази Устава си, а да загуби вярата си. Да пострада, както пострада папизмът, за който свети Нектарий пише: "заради догмата за непогрешимост, западната църква загуби духовността, свободата; тя загуби своята красота, поколебаха се нейните основи, лиши се от богатството на благодатта на Светия Дух, от присъствието на Христос; вместо духа и душата остана безсловесното тяло".
Същността на секуларизацията (осветскотяването) е човекоцентричността. Същността на Църквата се състои, напротив, в богочовечието. Ако Църквата загуби или омаловажи богочовешкия си характер, тя се превръща в религиозно учреждение или в някоя от религиите на този свят. Осветскостеният човек възприема Църквата като една от религиите на този свят, но съвсем не като единствената Истина, която спасява човека в Христос.
Една от целите на секуларизацията е желанието да изравни нашата Православна църква с всички религии. Към това води една всерелигия чрез сътрудничеството на всички религии. Нейната цел не е Истината, която спасява, но един чисто светски мир. Естествено, този стремеж е от полза за управляващите в този свят, които искат да подчинят народите на властта си и да използват мирното сътрудничество между религиите. В името на мирното съвместно съществуване православните по време на междурелигиозните срещи не изповядват Христос. По този начин те нареждат църквата при монотеистичните религии, редом до юдаизма и мохамеданството.
Основополагащо учение на Новия Завет и на светите отци е, че неверието в Триипостасния Бог и във въплътения Бог Слово е безбожие. "Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил" (Йн. 5,23). "който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него" (Йн. 3,36). Съгласно думите на свети Василий Велики: "този не е повярвал в Отца, който не вярва в Сина."
Източници :
http://www.orthodoxia-ellhnismos.gr/2017/10/blog-post_35.html
Коментари
Публикуване на коментар