БЕСЕДА ЗА НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗАПОВЕД В ЗАКОНА И ЗА БОЖЕСТВЕНОТО ДОСТОЙНСТВО НА МЕСИЯТА

(Мат. 22: 34–46; Марк 12: 28–37; Лука 20: 40–44) 

   Фарисеите, научавайки за срама на садукеите, веднага се събрали в храма на съвещание и решили да зададат на Иисус най-трудния, според тях, въпрос - коя заповед би трябвало да се счита за най-голяма в Закона. Коварността на въпроса става ясна, ако вземем предвид, че еврейските книжници разграничавали заповедите на Закона на по-големи и по-малки, и между тях постоянно имало спор за това. Някои смятали за най-голяма заповедта за жертвите, други - за съботата, трети - за обрязването и като цяло поставяли на първо място обредните закони. Господ отговоря на този въпрос директно с думите на Второзаконие (Втор. 6:5) : „ обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили “, като посочва, че това е първата и най-голяма заповед, и добавя, че втора, подобна ней, е : " обичай ближния си като себе си ”. (Лев. 19:18). Свети Марк добавя към това, че този отговор на Господа зарадвал самия книжник, който възкликнал: „ добре, Учителю! Ти право каза ". Искреността му трогнала Иисус и виждайки, че този грешник може да се поправи, Господ му казал : „ не си далеч от царството Божие “. След всички тези неуспешни опити да уловят Господа на дума, фарисеите не посмели повече да Го питат за нищо, но Той, за да им покаже колко самите те са незапознати с Писанието и колко невежи са в своите лъжливи представи за Месия, Сам им задал въпрос : „ какво мислите за Христа? Чий син е? ” (Мт. 22: 42). Без да се замислят, те отговорили : „ Давидов ” (Мт. 22: 42) , разбира се, защото на Давид било обещано, че Месия ще произхожда от неговия род.  Господ не им отговорил, че Христос е само Човек, но „ как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна...“ Ако Месията - Христос бил само потомък на Давид, то как би могъл да съществува Той тогава, когато Давид пише за Него и ако Той съществувал още тогава, и Давид Го нарича Свой Господ, следователно Той не е просто човек, както фарисеите смятали, а същевременно е и Бог, т.е. Богочовек. Фарисеите, заслепени от буквата на закона и загубили ключа за правилното разбиране на значението му, не можели да отговорят на този въпрос на Господа.

   Така Господ изобличил тяхното невежество в Закона и в същото време ни дал свидетелство за Своето божествено достойнство и вечно съществуване. Претърпели такова решително поражение, фарисеите повече не смеели да изкушават Господа с коварните си въпроси, а много хора го слушали с наслада (Марк 12: 37).

Архиепископ Аверкий Таушев

https://azbyka.ru/otechnik/Averkij_Taushev/rukovodstvo-k-izucheniyu-svjashennogo-pisanija-novogo-zaveta-chetveroevangelie/3