10 Октомври - Св.мъченици Евлампий и Евлампия, Светите Зографски мъченици, Преподобен Теофил Изповедник, Св. мъченик Теотекн, Преподобен Васиан

1. Св. мъченици Евлампий и Евлампия.

Брат и сестра, от Никомидия. По времето на едно страшно гонение от цар Максимиан срещу християните, верните от Никомидия избягаха от града и се скриха. Младият Евлампий бе изпратен в града да донесе хляб. Влизайки в града, младежът видя царската заповед за гонене и убиване на християните, залепена на стената. Като я видя, изсмя се на заповедта, свали я и я скъса. Заради това нещо, веднага беше отведен пред съдията. Когато съдията започна да го съветва да се отрече от Христа, започна и Евлампий да го съветва да се откаже от лъжовните идоли и да признае Христа като единиствения жив Бог.  Тогава съдията заповяда и го биха дълго, докато не бе облян в кръв, измъчваха го и с други жестоки мъчения.  Като чу за мъчението на брат си, девицата Евлампия дотича заедно с него и тя да приеме мъченичество за Христа. И тя бе бита, докато не й потече кръв от носа и устата. След това ги хвърлиха във вряща смола и в разгорещена пещ, но те със силата на кръстното знамение и името Христово обезвредиха огъня. Най-накрая на св. Евлампий му отсякоха  главата,  а св. Евлампия издъхна преди да бъде посечена. Бяха убити и още 200 християни, които, виждайки силата и чудесата на св. Евлампий и сестра му, повярваха в Христа. Всички се увенчаха с мъченически венци, и преминаха в своето безсмъртно отечество. 

2. Светите Зографски мъченици

Когато цар Михаил Палеолог сключи с папата позорната Лионска уния, с цел да получи от папата помощ против българите и сърбите, светогорските монаси изпратиха на царя протестно писмо против тази уния и го посъветваха да я отхвърли и да се върне към православието. Папата изпрати войска, за да помогне на Михаил. И тази латинска войска влезе в Света Гора и извърши такива издевателства, каквито турците не извършиха никога за 500 години. След като обесиха предстоятеля на Протатона и избиха много монаси във Ватопед, Ивирон и по другите манастири, латините нападнаха Зограф. Преди това блаженият игумен Тома обяви на братята, че може да излезе от манастира този, който иска да се спаси от латините, а който желае мъченическа смърт може да остане.  И така останаха 26 -ма човека, и то 22-ма монаси , заедно с игумена и 4-ма миряни, които бяха работници на манастира. Всички те се затвориха в манастирската кула. Като дойдоха латините подпалиха кулата, и в огъня намериха мъченическа смърт тези 26-ма Христови герои. Докато изгаряше кулата те пееха псалми и акатист на Пресвета Богородица, и предадоха душите си на Бога на 10-ти октомври 1283 г. През същата година в декември мизерно свръши и нечестивият цар Михаил, срещу когото,  в защита на православието се бе вдигнал сръбският крал Милутин. 

3. Преподобен Теофил Изповедник

По произход - македонски славянин от Струмица. Като млад прие монашество и основа свой манастир. Много пострада за иконите по времето на цар Лъв Исавриянин, и би загинал заради  това, ако не беше успял да убеди княз Ипатик, неговия съдия, в обосноваността на иконопочитанието и нуждата от него. Князът го пусна на свобода, и той се завърна в манастира си, където се упокои в мир през  716 г. и се пресели в радостта на своя Господ. 

4. Св. мъченик Теотекн

Римски офицер в Антиохия по времето на Максимиан. Когато царя го караше да принесе жертва на идолите, той отговори: „Аз вярвам в Христа Бога, и на Него ще принеса себе си като жива жертва.“ След големи мъчения беше удавен в морето с камък на врата. Честно пострада за Христа и се увенча с мъченически венец. 

5. Преподобен Васиан

По времето на благоверния цар Маркиан този светител дойде от Анадола в Цариград в 450 г. Голям беше подвигът му, Бог му подари велика и чудотворна сила. Имаше около 300 ученици, между тях и св. Матрона.  Цар Маркиан построи  в негова чест храм, който и до днес съществува.

Зографските юнаци, рицари на истината,

На православната вяра в жертва се принесоха,

Посрамиха гордите, безочливи латини,

В Божието царство с душата си се издигнаха.

Кулата в пламък, от пламъка лъчи към небето

В огъня монасите към Бога хвала отправят.

Небето с ангелите към тази сцена гледат,

Под кулата палачите като червеи пълзят.

Там игуменът Тома, като истински родител

Своите братя укрепява и псалми пее.

От смърт не се бои този, който Господа слави,

Няма да умре този, който заради Господа умира.

Жертвата се принесе, а жертвеникът остава,

Душите отлетяха, изгоряха телата,

Заради тази жертва Зограф още по-славен стана,

Остана му слава вечна и цяла.

Свети Георги рицарят, за рицарите се грижи

И Божията майка – за небесните граждани –

На рицарите на истината Църквата се радва,

Те са нейни деца, нейни плодни клони.

Разсъждение: 

По Божи Промисъл, най-много чудеса и небесни явления стават във време на мъчения на Божиите слуги. В деня когато латините тръгнаха към Зографския манастир, някакъв старец монах имаше послушание в лозето на половин час разстояние от манастира, и в определеното за това време четеше акатист пред иконата на Божията Майка. Но когато започна да произнася думата „радуйся!“ изведнъж  се разнесе глас от иконата към него: „Радвай се и ти старче! Бягай от тук по-скоро, за да не ти се случи нещастие; или уведоми братята от манастира, да се заключат, понеже богопротивните латини нападнаха на тази Гора, която аз избрах и вече са близо.“  Изплашен, старецът падна на земята  и със страх извика: „Как да Те оставя тук, Царице моя и застъпнице?“ В отговор на това пак дойде глас: „Не се притеснявай за мен, а отиди бързо!“. Старецът веднага отиде в манастира. Но като стигна пред манастирската врата, погледна и видя пред вратата тази същата икона на Божията Майка. Иконата по чудесен начин беше пристигнала в манастира преди него. Старецът удивен разказа на игумена и братята всичко, каквото му бе явено, и всички като чуха това прославиха Бог и Божията Майка.

 Веднъж по време на празненството на 26-те мъченици в Зограф, на 10-ти октомври 1873 г. имаше голямо всенощно бдение. Нощта беше без луна. В полунощ, докато монасите пееха и четяха житието на светите мъченици в храма, изведнъж се чу някакъв шум в храма, а над храма се появи огнен стълб от земята до небето, толкова светъл, че в полето се виждаше всичко, като че ли е ден. Това чудесно явление трая около четвърт час, след което изчезна.

Съзерцание:

Да съзерцавам чудесното Божие явление на пророк Илия (I Цар. 19) и то:

1. Как Илия, уморен от човешката неправда се помоли на Бог да умре.

2. Как Бог го утеши с явяването Си на Хорив.

3. Как имаше първо силен вятър, след което земетресение и огън, и на края глас тих и тънък – глас от Бога.

Беседа:

 За Давидовите мъки и пророчеството за мъките Христови.

Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе (Пс. 21,17)

Това е тайнствен опит на покаялия се Давид, и през същото време ясно пророчество за Христовите страдания. Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени (II Тим. 3,12), казва апостол Павел. Докато грешеше цар Давид, демоните нито му се явяваха, нито го безпокояха. Но когато започна да се разкайва и да направлява живота си по пътя Господен, тогава демоните го наобиколиха и започнаха да го задържат и да го измъчват. И тук не става дума за хора, а за демоните, които или сами се явяват на онзи, който се кае, или го измъчват чрез хората. Давид не би нарекъл Божиите хора, венеца на Божието създание псета, а е нарече псета демоните, които се явяват на праведните хора било като псета, било като змии, било като тъмнокожи, било като лъвове, или в какъвто и да било друг вид. А че той под псета тук подразбира злите духове, можем да се убедим от живота на големите подвижници, на които демоните с цел да ги сплашат се явявали във вид на псета.  В това също така можем да се убедим и от думите на Господ Спасителя, Който от кръста каза: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят (Лк. 23, 34)!  Това означава, че тези не вършат своята воля, а нечия чужда воля, именно демонската. Много псета и войска от зли демони се събраха да унищожат Христос Господ. Когато не можа дяволът – изкусител да победи Господ на Планината на изкушението чрез лъжеобещанията, тогава се нахвърли с цялата си сила да Го унищожи чрез хора с безчестната смърт на кръста. Вижте братя, колко е ясно пророчеството: „ Пробиха ми ръце и нозе”. Тези думи не могат да се отнасят за никой в историята на човечеството, освен за разпнатия Спасител. Но в това пророчество става дума и за всичките детайли: „ делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие”.  Всичко се е осъществило, както е пророкувано – абсолютно всичко! Но дяволът се  излъга в сметката си. Той си мислеше, че със смъртта ще унищожи Този, Който е по-силен от смъртта. Мислеше си  да обезчести Онзи, Който единствен дава чест на всяко създание. Със славното Си възкресение Господ Христос победи  и посрами дявола и цялата му войска от псета, и на  нас, хората, ни даде сила и власт над тях.  Целият езически свят не  можеше да прогони и един демон; а ние сме в състояние с Името Христово и Неговия кръст да прогонваме, като дим, легиони от демони, понеже демоните след Христа са като пребити и страхливи псета. О Господи, Победителю и Спасителю – на Тебе слава и хвала во веки. Амин.